„АГРАРНЫЙ РЕКВИЕМ”
Алексей Алексеевич Дидуров (1948-2006 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АГРАРЕН РЕКВИЕМ
От дете ме залива шумът на словесни дебати,
пот от тилове медни и плоски чела ме терзай –
казват: торове почвени щом към земята изпратим,
то навсякъде винаги има добър урожай.
И защо ли докарваме тонове жито от рая
на далечни незнаещи злото преяли страни,
щом земята пободра и бойка жътварка не знае
от русийската смърт сред уморни разкъсващи дни?
Планини жива плът и реки с кръв гореща премята
високосната просната, с кости осеяна твърд –
и у нас по канадски би зряла реколта в полята,
ако ние засявахме хляб, както сеехме смърт.
Ударения
АГРАРЕН РЕКВИЕМ
От дете́ ме зали́ва шумъ́т на слове́сни деба́ти,
по́т от ти́лове ме́дни и пло́ски чела́ ме терза́й –
ка́зват: то́рове по́чвени што́м към земя́та изпра́тим,
то нався́къде ви́наги и́ма добъ́р урожа́й.
И зашто́ ли дока́рваме то́нове жи́то от ра́я
на дале́чни незна́ешти зло́то прея́ли страни́,
штом земя́та по-бо́дра и бо́йка жътва́рка не зна́е
от руси́йската смъ́рт сред умо́рни разкъ́свашти дни́?
Планини́ жи́ва плъ́т и реки́ с кръв горе́шта премя́та
високо́сната про́сната, с ко́сти осе́яна твъ́рд –
и у на́с по кана́дски би зря́ла реко́лта в поля́та,
ако ни́е зася́вахме хля́б, ка́кто се́ехме смъ́рт.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Дидуров
АГРАРНЫЙ РЕКВИЕМ
С детства слышу жужжание мерное словопрений,
Речевую испарину медных затылков и лбов –
Мол, внесение в грунт органических удобрений
Повышает везде и всегда урожайность хлебов.
Так чего ж мы везём превеликие тонны пшеницы
Из далёких, не ведавших лиха, объевшихся стран,
Если нет на планете бодрей и ухватистей жницы,
Чем российская смерть от измота, измора и ран?
Горы плоти живой, реки крови горячей вносились
В високосную, косную, густо костлявую твердь –
И давно бы у нас по-канадски поля колосились,
Если б так же мы сеяли хлеб, как мы сеяли смерть.
---------------
Руският поет, писател, драматург, литературен критик, бард и публицист Алексей Дидуров (Алексей Алексеевич Дидуров) е роден на 17 февруари 1948 г. в Москва. Известно време учи в литературния институт „Максим Горки”. Работи във в. „Комсомольская правда” (19661967, 19701972 г.), в сп. „Юность” (19721975 г.), в радиото, телевизията, театрите и киното. Много от песните му се превръщат в шлагери. Основател и водещ е на литературно роккабаре „Кардиограмма” (1979 г.), един от основателите е и художествен ръководител на рок група „Искусственные дети”. Пише пиеси и сценарии за филми, публикува поезия, проза и публицистика в списания и алманаси като „Новый мир”, „Дружба народов”, „Огонек”, „Истоки”, „Альтернатива” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР и на Съюза на журналистите на СССР, секретар е на Съюза на писателите в Москва. Съставител е на антологиите „Солнечное подполье” (1999 г.) и „Четверть века в роке” (2006 г.), автор е на книги с поезия и проза, сред които „Вариации” (1992 г.), „Легенды и мифы Древнего Совка” (1995 г.), „Летняя тетрадь” (1997 г.), „Солдаты русского рока” (1998 г.), „Записки коренного москвича” (2005 г.), „Русский рок – новый срок” (2006 г.), „Райские песни” (2008 г.) и др. Умира на 5 юли 2006 г. в Москва.